Археолози търсят нови данни за устройството, отбраната и живота в древния Хелис в Археологическия резерват "Сборяново", съобщи БТА. След двегодишно прекъсване са възобновени проучванията в района на Южната порта и крепостните стени на тракийския укрепен център край исперихското село Свещари.
В разкопките участват петима студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", които провеждат лятната си теренна практика по тракийска археология.
Снимка: Садет Кърова/БТА
Тазгодишният археологически сезон е насочен към изясняване на устройството и развитието на укрепителната система на един от най-значимите тракийски градски центрове в Североизточна България, съобщиха за БТА ръководителите на проучванията доц. д-р Даниела Стоянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Мария Николаева от Историческия музей в Исперих.
Сред важните задачи на археологическия сезон според доц. Стоянова е и обучението на студенти.
Снимка: Садет Кърова/БТА
Работата на археолозите през този сезон е съсредоточена в района на Южната представителна порта и южната крепостна стена. Основната цел е да бъде проследена връзката между външната и вътрешната крепостна стена, както и да се установят тяхната последователност и отделните строителни етапи.
Най-достъпната част на обекта създава възможност след извършването на необходимите дейности той да бъде представен по-пълноценно пред посетителите на резервата.
Снимка: Садет Кърова/БТА
"Идеята е да проследим как двете стени - външната и вътрешната, правят своята връзка и по какъв начин кореспондират една спрямо друга, за да можем да направим стратиграфските си наблюдения и да бъдем по-убедени коя предшества другата и как се застъпват", обясни Мария Николаева.
По думите й паралелно с изследването на отбранителната система археолозите проучват и обитаемото пространство северно от Южната порта и южната крепостна стена. Целта е да се установи как се е развивал животът в тази част от древния град.
Районът на Южната порта е сред най-достъпните части на археологическия обект.
Снимка: Садет Кърова/БТА
"Освен чисто археологическите цели за изясняване на ситуацията около Южната порта и двете крепостни стени, проучванията имат за задача и архитектурното разкриване на Южната порта с оглед на нейната консервация и експониране", каза доц. д-р Даниела Стоянова.
Тя посочи, че районът на Южната порта е сред най-достъпните части на археологическия обект. Това по думите й създава възможност след извършването на необходимите дейности той да бъде представен по-пълноценно пред посетителите на резервата.
Паралелно с изследването на отбранителната система археолозите проучват и обитаемото пространство северно от Южната порта и южната крепостна стена.
Снимка: Садет Кърова/БТА
Сред важните задачи на археологическия сезон според доц. Стоянова е и обучението на студенти. В разкопките участват петима студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски", които провеждат лятната си теренна практика по тракийска археология.
"На терен те придобиват умения за проучване и документиране на селищни обекти, свързани с първото хилядолетие преди Христа", обясни доц. Стоянова.
Основната цел е да бъде проследена връзката между външната и вътрешната крепостна стена, както и да се установят тяхната последователност и отделните строителни етапи.
Снимка: Садет Кърова/БТА
Екипът е подпомогнат от специалисти от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, Историческия музей в Исперих, Регионалния исторически музей във Видин и други археолози, както и от местни работници. Финансирането на дейностите е осигурено по проект с участието на Министерството на културата, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Историческия музей в Исперих.
Работата на археолозите през този сезон е съсредоточена в района на Южната представителна порта и южната крепостна стена.
Снимка: Садет Кърова/БТА
Доц. Стоянова заяви, че резултатите от тазгодишните разкопки се очаква да допринесат за изясняването на сложната история на укрепителната система, която има повече от една строителна фаза. Археолозите ще продължат и изследването на пространството северно от Южната порта и южната крепостна стена, за да установят как се е развивал животът в тази част от древния град.
Археологическите проучвания ще продължат до края на август. При предишни археологически сезони са открити множество находки, свързани с търговските контакти на древния град - фрагменти от амфори, керамични съдове, печати върху амфорни дръжки от различни производствени центрове, монети, върхове на стрели и шпори.
Доц. д-р Даниела Стоянова от Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Снимка: Садет Кърова/БТА
Те допринасят за изясняването на хронологията и историята на Хелис, каза още доц. д-р Даниела Стоянова. Тя отбеляза, че и през настоящия сезон продължават да бъдат откривани археологически материали.
Хелис е тракийски укрепен център, възникнал през втората половина на IV век пр. Хр. и развил се като важен политически, икономически и религиозен център през елинистическата епоха. Разположен е върху плато с площ над 200 декара и е бил защитен с мощна двойна крепостна стена и монументални порти на север и юг.
Мария Николаева от Историческия музей в Исперих
Снимка: Садет Кърова/БТА
Археологическите проучвания на обекта, започнали през 1986 г., показват, че Хелис е поддържал активни търговски и културни контакти с големите центрове в Егейския и Черноморския регион.
Смята се, че градът е бил резиденция на гетски владетели и се свързва със столицата на владетеля Дромихет, победил и пленил Лизимах - един от наследниците на Александър Велики.
ПАЛЕОНТОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ