У нас има 4,3 млн. жилища при все по-малко хора
Строителният бум в България продължава с темповете от последните три години. През второто тримесечие общините у нас са издали разрешения за строеж на нови 2216 сгради с общо 11 499 жилища в тях. Това е с 8,2% повече спрямо второто тримесечие на м.г., а
броят на жилищата нараства за година с 14%,
сочат данните, публикувани в понеделник.
Почти същият е и годишният ръст на сградите, които са започнали да се изграждат в месеците между април и юни - с 8,2% повече в сравнение със същия период на 2025 г., а броят на жилищата в тях - с 10,5% по-голям.
Последното сравнение, което направи Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в края на миналата година, показа, че България още тогава е имала най-големия в ЕС брой жилища на 1000 души от населението - 620, при средно 515 за ЕС. Непосредствено след нас се нареждат Хърватия и Италия.
В България в края на м.г. е имало 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението през същия период намалява с 14 153 души.
Въпреки това цените на имотите продължават да растат бързо и почти една трета от хората живеят в пренаселени домове. Причината за това противоречие е силното географско несъответствие - голяма част от съществуващите жилища се намират в обезлюдяващите се райони, а ръстът и търсенето са концентрирани само в няколко областни центъра, се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
В много от обезлюдяващите се български области високото съотношение между жилищата и населението не показва изобилие на предлагане и ново строителство, или са далеч от местата с търсене.
Част от обяснението е високият дял на необитаваните жилища – 38,9%,
показват данните от преброяването през 2021 г. Тази стойност е почти два пъти по-висока от общия дял за ЕС през същата година (19,7%) и втората най-висока в съюза след тази в Хърватия.
В обезлюдяващите се общини жилището се превръща във все по-малко ликвиден актив, тъй като потенциалните купувачи са малко. Продажбата на имот там няма да е достатъчна за покупка на жилище в растящ район. Освен това част от жилищата са в лошо състояние и не е възможно използването им като обезпечение за кредит.
Изводът в анализа е, че на практика в България няма единен национален имотен пазар, а силно географски фрагментирани. На национално ниво имотите продължават бързо да поскъпват - от края на 2022 г. до края на 2025 г.
номиналният индекс на цените е нараснал с 47%,
със сравнително по-висок ръст в София, Варна и Бургас. А през първото тримесечие на 2026 г. цените на имотите са се увеличили с още 6,2% спрямо предходното тримесечие – най-високото увеличение в ЕС, и над 5 пъти по-високо от средното за Евросъюза. Поскъпването се развива обаче на фона на изключително бърз растеж в жилищните кредити.